автор: zaltia

Търкалят се край нас сезоните,
изнизват се, и месеците, и годините,
но кризата ни перманентна и неуловима,
влиза тихичко в поредната ни зима.
Исках безучастно изборите да подмина,
но напомнят ми отвсякъде за проклетия,
че важен съм...и избори ще има.
Под старите чистачките на колата,
три брошури, в три различни цвята,
и изведнъж съзирам на едната,
усмихва ми се мутра, тъй добре позната.
Отварям пощенската си кутия...
и що да видя- пълна чудесия!
В краката ми изпадат куп брошури цветни,
за промоциите, в магазините известни...
и за лидерите, в изборите местни.
Бързо ги подритвам, смесвайки ги със боклука,
усмихвам се ...и казвам им, "На слука"!?
В апартамента си...на три пъти обиран,
като електорална единица се прибирам,
а после, и любимите си новини намирам:
Наводнения, пожари, стачки, катастрофи,
аз обаче в хола съм...с любимите пантофи.
След малко от екрана, мазните познати мутри,
лигаво ми обясняват- защо преходът се тътри,
и как когато дойдат те, животът ще се подобри,
как предните крадели...и колко честни те били.
И с усмивка настоятелно ми обясняват,
как ще ни "оправят" без да ни боли,
а то да ни "оправя" вече.. кой ли не се изреди!?
...
Ние в кръчмите.... със кучетата тъжно лаехме,
а керванът с мазните ни политици,
през пустинята на прехода,
с лъскавите джипове летеше....
"Ах летете ескадрони..."