автор: ringo

Представителен мъж съм ужким,
с осанка, с тежест и със очила,
а на огнището ме пращаш с чушки,
че зимата на прага ни била.

И почва се една жестока битка
със огъня, и чушките, и мен,
и дим се вдига...после хвръкват свитки*...
наоколо се щурам яко насълзен.

Подреждам чушките на тенекия,
а има още цял един чувал!
След пет минути иде ми да вия
опушен съм, на дим мириша цял.

И слагам си достойнството във джоба,
очите бърша нервно със ръкав,
и искам да се справя, но не мога,
носът потича ми като река.

А чушките цвърчат, почти изгарят...
Коя да хвана по-напред не знам...
Ей - няколко са въглен и догарят,
а други също се чернеят там.

Със две съм висши, шеф отдел съм, значи -
за министерството - съвсем готов!
Проклети чушки! Просто ми се плаче!
Провалът ми е пълен - сто на сто!

След час унил седя на стола вкъщи-
изкъпан, сресан, чист, но обруган!
Ти мълчаливо шеташ и се мръщиш
и се отпускаш на семейния диван.

Да знаеш, че съм твърдо амбициран,
позора си да залича от днес!
Ще се старая да се реванширам
и с чушките ти ще се справя с чест!

И в мислите си виждам се доволен -
въртя бъркалката в голям казан,
а огънят гори - такъв един спокоен -
филия с лютеница аз пък ям.

По дяволите досполепната осанка!
И с лютеница не изглеждам зле!
Ти тихо ми се радваш: "Мъж бабанка -
ще пробвам и с доматено пюре!"

------
свитка* - искра