автор: valchebnica

Уморена съм, от ада се завръщам.
С рогатия проведох щурав тур.
Чаровно и горещо ме прегръща,
а аз, наивката, го взех за жив сладур.

Под огнени лозници дни плетяхме.
Строяхме кули за любов и пир.
Съборят ли се, с кръв и рог лепяхме.
Май сляпа бях. А дяволът – вампир.

И чезнех бавно, кротко се стопявах.
Поизлиня животът ми в конец.
От тлен превърнах дух в морска пяна,
разлюшкала се в лодка с бял венец.

. . .

Уморена съм. Сега ще си почивам
с безлистите дървета и с дъжда.
След жегата на ада съм изстинала
и трябва време, за да си простя.