Без мен задъхва се астматично разпалено огнище,
Без теб умира малкото, немирното, лудуващо дете,
Поливах с топлата вода нежно най-дивите мечти,
Ти се смееше в захлас, трепереше кат лист от радост,
Къпеше се сладко в славата на малките, нашите победи.
С мен не сещаше ни Адски бездни, ни кинжали,
А фантазията животворно махаше как бързолет,
Без мен избра си мрака, изгуби се из кървава тъма,
Създадени от грешна кал, вечно хулени и неразбрани,
Ще разбереш ли някога - родени сме да бъдем двама!