автор: meiia

Тази сприха чувствителност ме наболява.
После нежно ме свива на топло кълбо.
Неменуемо и неотменимо ме раздвоява
и ме кара да приемам недобрето дошло.
От бенгалския огън,пробляснал набързо,
вътре в мене, като в празнично соаре,
остава само за миг мечтата развързана.
А после пак някой набързо ми я краде.
Не ми е мила детска играчка. Не плача.
Аз съм вече твърде,твърде голямо дете.
Полудяващата чувствителност е вторачена
дълго да чака някой смисъл да И даде.
Но пък точно този вълшебник я е отминал.
И тя имитира света изненадващо овладян!
Утре не ще знае през какво е преминала.
Нощем ангелите ще почистят в нея с тамян.