автор: zaltia

С водопад от нежни думи,
срутваш мъжките ми страхове.
С ръцете палиш огнени стихии,
и ме превръщаш в пясъчно момче.

И с устните пустинно жадни,
от тялото ти пия аз, оазисна вода.
Гърдите ти- магьосници са странни,
а кожата ти- приказка от красота.

С косите си, по тялото ми пак рисуваш,
най- нежната картина на страстта,
и като капка обич в мене се стопяваш,
докосвайки момчето пясъчно, със любовта.