автор: Valens

Думите ти,
въглени горещи,
изгарят
крехката ми същност,
а парата политнала нагоре
във стих за тебе се превръща.

Самотни дните хаотично
по пустия площад препускат
и във отчайваща безличност
се крият във музея сивкав.

Хвърчилото очаква вятър,
боите му жадуват четка.
Надежда ражда се с зората,
намира залеза решетка.

И сухи мисли,
като съчки
безплодни,
смисъл са избрали,
сами да се превръщат във искрички
на огнения зов неустояли.