Разцъкваме по главната със тебе.
Че то било такъв голям разкош!
Със толкова внимание огледан,
значим се чувствам и съвсем не лош!
Оттук, оттам огряват ни усмивки,
валят и комплименти като дъжд.
Целувки и прегръдки - без почивка...
Мечта - на хубавица да си мъж!
Но после почва нещо да ми писва,
дори по-лошо - аз съм наранен!
Това внимание към мене липсва
самичък като движа всеки ден.
Съзнавам ясно, че не съм причина
да ни обикнат всички наведнъж...
Я, мила, у дома да си заминем!
Да видят, че жената има мъж!
И май ще бъде по-добре за мене
ти повече във вкъщи да седиш,
да не създаваме сега проблеми...
И ...егото ми трябва да щадиш!
А вкъщи между кухнята, килера,
ти първенството пак си здраво дръж,
със тебе там не мога да се меря -
признавам обективно, като мъж!