автор: io

една въздишка от мен се отскубна,
през прозореца с вятъра пое;
смътно усетих, че още съм будна
и как толкоз много от мене ти взе...

без да питаш и с много жажда,
ей така ме ограби - изцяло;
болезнено спомен се ражда,
тръпки пронизват мойто тяло

ще попитам, навярно наивно -
не остави ли поне малка част
от моето истинско аз? и противно
на мене самата - оставам без власт...