автор: sradev

Встъпителна лекция на доц. Филан Кешия

Уважаеми госпожи, госпожици и госпожички,

Преди всичко и най-вече на първо време бих искал да ви обърна внимание, че съм последователно консервативен и не променям възгледите си. Като студент формулирах принципа, че записките в студентските тетрадки трябва да ги пише преподавателя. Но винаги се случва така, че получава не този, не тогава и не това. Понеже този принцип е всеобщ за Вселената и околностите й, то не можейки да го променя, реализирам записките инкогнито и апокрифно. Поради това е публикувано не на място, не в книга и не на този език.

Какво е основното, което трябва да знаете?
Понеже Космоса е глобално село и ние сме в глобалната забавачка, то трябва да се научите да се правите на крайно необходими (но не незаменими). Това няма от кого да научите тук, понеже преподавателите ви сме от класа на крайно излишните.

За какво сте дошли тук?
За да получите тапия за необходимост. Рекламирайте се така, като че ли вече сте я получили. Следователно остава да се правите на ученици, на работливи, на по-глупави от началниците си. За да изглеждате на ученици достатъчно е да овладеете позицията „умна мутра”, мантрата „да, да” и въртенето на виртуална опашка. За да изглеждате на работливи оставяйте всяка работа по средата с бележка „имам важна работа – след малко се връщам”. Ще се наложи от време на време да симулирате мислене и да афиширате знание. За целта са подходящи пищови в пряк и преносен смисъл. Ще ви дам някои от преносимите. Достатъчен е дори само един – ако е на място, то сте улучили целта, ако не е на място, то получавате премия за иновацийност. Ако имате добре дресирана монета, тя може да ви помогне в избора от няколко. Пазете я и не я давайте на началниците.

С какво ще започнем?
С Логоса, понеже всичката истина е събрана там. Логиката ви позволява да разпознаете истината, но не ви дава никакъв инструмент с който да се отървете от нея. Не се уповавайте на сметала, защото всичките са откачени. Тези, които са закачени за интернета можете да ги цитирате с чиста съвест, без да гледате, защото в интернета има всичко, което е било, което е сега някъде и което ще бъде, а дори и много повече. Така, симулирате многознайковщина, без да плашите събеседниците си с акъл. Акъла си го използвайте за лични цели, но и тогава не прекалявайте с него – за вземане на решение не му позволявайте да работи повече от 3 секунди.

Истината се дели на два вида истини – истини за истината и истини за лъжата. Прилагайте ги едновременно, защото никой не може да разпознае истината от лъжата. Можете да ги умножавате с думата „и”, да ги събирате с думата „или”, да ги обръщате с думата „не”, да ги обобщавате с думата „всеки”, да ги конкретизирате с думата „съществува”. И това е всичкият език на логиката. За да изглежда по-логично напосоки слагайте думата „следователно”, следователно една от изказаните глупости ще изглежда, че следва от другите. Както добре е известно, глупостите си витаят във въздуха и всеки може да си вдъхне по няколко от тях едновременно. Ако някоя от тях се върне във въздуха, то се нарича вдъхновение. Не прекалявайте с вдъхновението – дайте възможност и на другите да дишат.
След като Георги Булев намери цаката на логиката и драсна една чертичка за истината и едно колелце за лъжата, цялата логика се преобърна на една простичка аритметика, където умножението си е умножение, броенето е до 1, изваждането е преобръщане и всичко помислено си е отмислено.
(при тези думи доц. Филан Кешия извади един пищов зареден с конюкции, отрицания, дисюнкции, импликации и всякакви подобни заклинания)

Но наистина ли истината е една и лъжата (тази от огледалото) е една? Така е само за мъртвото, което няма избор, ние се раждаме с повече от 240 свободи и по малко ги губиме. Всяка свобода е една истина и никой няма само една истина, докато е поне малко свободен. Всеки избира своите истини и лъжи, всеки в различни моменти има различни истини – това са неговите свободи. Избирайки едната избираш и действието закачено за нея и убиваш останалите. Преминаваш в нов свят с нови свободи, нови възможности. Продължаваш с една крачка своят живот. Отново имаш свободи, но често това са други и логиката е друга. Но това е животът – избираш и избираш, докато някоя лъжа не те прецака.

А пък Гошо Канторов взе всички съществителни и ги сложи вместо понятия, от всяко взе по много и ги нарече множества. А обектите подреди в чекмеджета с етикети. И можеха те да прескачат през огледалото на отрицанието, да се събират и умножават, а за да не им бъде скучно ги подреди по двойки, тройки и прочие менторки. Но едва проф. Тара Понтьо откри, че абстракцията е една огледална галимация, която от множества прави обекти, а от обекти прави множества. И всичко вече е ясно, за което сега ще ви светна.