автор: KazaKova

Денят изтропа под прозореца,
отнесе топлината на ръката ти...
В очите ми се настаниха есенно
светулки звездни от нощта на лятото.

Не ми е тъжно... И дърветата
на мое слънце жарко са се радвали.
Към летните прегръдки на земята
листо лети, щастливо от съдбата си.

Събрало отраженията слънчеви,
то в шарено и моят ден обагри.
Следите от ръка затоплена
усетило е в листена позлата...

И някак си ми става странно ведро...
Какво, че лятото клони към свършек?
С едно листо и спомен от ръка гореща,
денят, усмихнат есенно, настъпва...