автор: wingstofly

Сега мълча
и лятото преваля,
сутрин кашлям дъжд,
а вечер болката ме хапе,
октомврийският студ се промъква
и крещи срещу прозорците ми,
отлитат всички думи
и мастилото се стича
по треперещите длани.

Нека...

Нека думите да бъдат струни,
нека всеки вопъл да е тетива
и да разкаже
за всеки нов завой на улиците,
зад който ме причакваше тъгата,
за всеки кървав залез,
раждащ мрак,
за всички зимни сенки, спящи
по изоставените пейки в парка...

Аз мълча.. и нека
цигулката на Баланеску
говори вместо мен...

Вървяхме, вкопчени ръка в ръка,
а се загубихме,
посоките ни се превърнаха
във пощенски кутии,
пълни с пожълтели спомени,
а всяко пълнолуние на дланите ти
събужда призрачни съмнения.

Нека...

Нека да съм няма
и цигулката да бъде мойта скръб,
и нека
стонът й да бъде буря,
ехтяща със гневът
на тъжните ни бягства.


Цигулката на Баланеску