автор: angar

На летището настава
вечер люляковосиня.
На стоянката остава
среброкрилата машина.

По тръбопроводи-вени,
кръв-гориво не протича.
По проводниците - нерви,
биотокове не тичат.

Ще я охлади росата,
тъмнината ще я скрие.
От тъга по мен, крилата
със сълзи ще се покрият.

Чакай ме до утре, мила!

Пак ще зареве мотора
и безмерната му сила
ще ни понесе в простора!

Че и тебе синевата
на небето те опива!
Че и ти, като летците,
в пòлета си най-щастлива!

1972.

____

* Утре е 16 октомври, денят на българските военновъздушни сили. По този повод поствам това ретростихотворение.