Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Удари спирачка, а после още преди да светне зеленото натисна газта. И тогава в съзнанието му се оформи стихът „Есента е жълт лилиум, който мирише на смърт”. Погледна букета на седалката до себе си, но не се замисли за трудния разговор, който трябваше да проведе с жена си, а за това, че поезията не го беше спохождала повече от два месеца – откакто Мария замина. Странно, но думите го връхлитаха винаги на този светофар, на който я срещна за първи път – беше нервен шофьор, тръгна рано, а тя беше закъсняла и едва не я сгази на пешеходната пътека. Младата жена обърна към него уплашеното си лице и го поразиха безкрайните й черни очи. Имаше много бяла кожа, негърски устни и къса къдрава черна коса.
Очите ти – масайски копия,
раниха леопарда на сърцето ми.
Нямаше представа откъде пък изплува това, по-важното беше да не я изтърве и подкара след нея – улицата беше забранена, но на кого му пука? Видя я как влезе в офиса на някаква туристическа агенция, как разговаря с двете момичета, а после седна зад едно от бюрата. Още в четири следобед, но този път без да нарушава правилата, паркира пред вратата й, търпеливо я изчака да свърши работа и с най-очарователната си усмивка, която винаги впечатляваше жените, й връчи саксия с виолетова африканска теменужка.
Виждаха се почти всеки ден. Бяха различни – не от две планети, а от противоположни галактики. Тя обожаваше Рей Чарлз, той – „Скорпиънс”; Мария обичаше оранжевото, а той – синьото: отиваше на очите му. Тя пиеше мерло и беше вегетарианка, предпочиташе усамотените сепарета; той си падаше по свинското, водката и шумните клубове. Тя пушеше, а той – не.
Досега като всеки нормален мъж харесваше слаби, едрогърди и руси – такива бяха и жена му, и любовниците му. Тя беше смъртоносно ревнива и често преравяше кабинета му, за да открие нещо компрометиращо, но той си имаше Ваня. Беше му секретарка повече от десет години – 60-годишна и с вид на задръстена начална учителка, го бранеше по-добре и от немска овчарка. В нейната стая стояха резервното му бельо, парфюмът и презервативите, а Ваня самоотвержено посрещаше атаките на съпругата му, когато той кръшваше за час-два и не си вдигаше джиесема. Щом срещна Мария, секретарката трябваше деликатно да отсвири не само законната му, но и всички изрусени дългокраки фитки, като последното я хвърли в явно недоумение, но железният й професионализъм не й позволи да задава въпроси. Само веднъж не се сдържа и попита „Шефе, добре ли си?”. Беше сутрин, той влезе в офиса и я завари да разчиства бюрото му. Тя четеше от един лист това, което го беше връхлетяло вчера на светофара на Музата:
Ще пребродя сахарите на душата ти,
но ще достигна
оазиса на уморените ти чувства –
налягали под палмите камили.
Такъв срам не беше изпитвал от петгодишен, когато се напишка в гащите – родителите му бяха го завели на кино, но той не устиска до края на филма. Добре че тя не беше отворила шкафа, в който се мъдреха всичките издадени на български съчинения на Милан Кундера, сонетите на Шекспир и поезията на Лорка – Мария беше с чешка филология, а сега завършваше английска. Говореше и испански. Книгите, които той прочете за няколко месеца, чувствително надвишаваха броя на разлистваните дотогава. И тези стихчета, които го намираха, без да може да си обясни откъде всъщност идват: едва ли беше нещо познато отпреди, защото не си спомняше досега да е чел стихотворения – дори и в училище. Нощем се въртяха в мозъка му и му пречеха да спи; думите се редуваха с очертанията на съблазнително закръгленото тяло на Мария, с бездънните й черни очи.
Продължението на разказа може да прочетете в сборника "Сонет 130" на Издателство "Жанет 45"
Публикувано от viatarna на 13.10.2011 @ 18:12:07
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Светофарът на Музата" | Вход | 24 коментара (58 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Светофарът на Музата от nironi (nironi@mail.bg) на 13.10.2011 @ 19:38:34 (Профил | Изпрати бележка) | То си има и там светофари, ама им е наопаки движението ))))))), така че чакам си продължението, anonimapokrifoff! |
Re: Светофарът на Музата от elsion (negesta@gmail.com) на 13.10.2011 @ 19:40:05 (Профил | Изпрати бележка) | ех, че тъжно
да не говорим че тази седмица навън времето е шотландско; и ми навява едни спомени
браво |
Re: Светофарът на Музата от krasavitsa на 13.10.2011 @ 20:18:21 (Профил | Изпрати бележка) | Най-сигурният начин да накараш един мъж да търчи след теб е да го зарежеш когато най-малко очаква.
Но не трябва да забравяш да му кажеш къде си - и че го обичаш.
:)))))))))))) |
Re: Светофарът на Музата от krasavitsa на 13.10.2011 @ 20:20:20 (Профил | Изпрати бележка) | Забравих - мъжът трябва да е женен и застаряващ, иначе номерът не минава. Кой ще си прави толкоз труд да ходи до Хамилтън?
:))))) |
Re: Светофарът на Музата от kasiana на 13.10.2011 @ 21:00:59 (Профил | Изпрати бележка) | Силен, стилен, вълнуващ и психологически издържан разказ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
И на мен ми се ще да има продължение.....
Браво, Аноним:))))))))))))))))))))))
Каси |
Re: Светофарът на Музата от voda на 14.10.2011 @ 00:13:40 (Профил | Изпрати бележка) | Поздравления за хубавия разказ!
И – честита номинавция за "Вдовицата"!
Пожелавам ти класиране, Аноним! :) |
Re: Светофарът на Музата от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 14.10.2011 @ 00:26:04 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | :)) И 1:повече от 8 милиарда да е шанса, няма спиране, блъсне ли те тази луда пешеходка- Музата!:) Аплодисменти за разказа! Относно продължение, съвета ми е- в никакъв случай! Винаги е така с най- хубавите неща- когато свършат, ти се иска да продължат,но стане ли това, вече губят чара си.Перфектен си е разказа без каквото и да било продължение! Всеки в себе си да си го продължава както му е кеф.Пък ти достатъчно талант имаш за нов разказ!
Поздрави! |
Re: Светофарът на Музата от mariq-desislava на 15.10.2011 @ 12:28:31 (Профил | Изпрати бележка) | Абе, как пък съумяваш да ме настръхнеш насред финалите си?:) Бърникаш умело в човешката душевност, а това те прави въздействащ разказвач (радвам се, че този път няма убити, да знаеш;) |
Re: Светофарът на Музата от timon (timon_a@abv.bg) на 15.10.2011 @ 15:52:10 (Профил | Изпрати бележка) | ето това правят Мариите:)
...
чете се на един дъх!
@->-- Поздрави, Анонимчик:)
t. |
Re: Светофарът на Музата от mariniki на 17.10.2011 @ 18:41:04 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | твоите разкази пронизват сърцето и душата със силата
на чувствата и емоциите...очаквани и неочаквани...
след прочита трудно излизам от този твой свят...
вълнуващ и не подражаем, anonimapokrifoff ...
сърдечен поздрав...
|
Re: Светофарът на Музата от Vesan (proarh92@abv.bg) на 17.10.2011 @ 19:53:01 (Профил | Изпрати бележка) | Който го може, го може... това е!!! |
Re: Светофарът на Музата от zebaitel на 18.10.2011 @ 15:50:44 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави, Анониме! Чудесен разказ! Четох няколко пъти, но не ми остана време да коментирам. И никакви продължения, според мен! Свършва си точно където трябва! |
Re: Светофарът на Музата от shtura_maimunka на 19.10.2011 @ 23:39:59 (Профил | Изпрати бележка) http://smile999.blog.bg/ | Не мога да те коментира, колкото и да ми се иска.Може би, някога ще го направя в реално време, ако го има.:-) |
Re: Светофарът на Музата от sia на 29.10.2011 @ 14:16:25 (Профил | Изпрати бележка) | Дано не скандализирам някой, но отдавна си мисля,
че от влюбения мъж по-тъпо същество на земята нема :)
Знаеш мнението ми за разказите ти, пиши, пиши.
{}
|
Re: Светофарът на Музата от Markoni55 на 29.10.2011 @ 18:29:11 (Профил | Изпрати бележка) | Великолепно! Аплодисменти! Майстор си....знаеш как за влизаш в различни кожи и да създадеш пълнокръвни образи. Много фин рисунък, лек, ненатрапчив, но изключително убедителен. Всичко е добре композирано. Поздрави! |
Re: Светофарът на Музата от galenaGV на 03.11.2011 @ 17:22:15 (Профил | Изпрати бележка) | Не съм идвала скоро, но пък какви неща ме чакали тук! Благодаря за искреното и талантливо слово! |
| |