С абаносов танц косите
барабанят в симфонията бяла
и променила ориста си
за теб съм край, и съм начало.
С малиново събуждане устата,
те скриват в котешката сутрин,
във исканото съзерцание,
в гърба на делника намръщен.
С тютюнева магия са очите
рисуващи в утайка от кафе,
посоките ни там преплитат...
Виж, бият във едно сърце!
И леко, леко се полюшва,
люлката преди да стигнем горе,
във тебе силно аз се сгушвам
предчувствайки очакваното - долу.
С абаносов танц косите
барабанят в симфонията бяла.
Посяла зрънце във стиха ти,
дали съм край,... или начало?!