автор: Pobeditel

Сяхме любов и пожънахме вечност,
копнежът да сме заедно не спира.
Когато в дните си не сме далечни,
от тази емоция дъхът ни замира.

По-нежна си отколкото в мечтите ми,
ти си щастието, за което живея.
Не ще угасне искрата в очите ми,
ти си реалност, моя единствена фея.

Бях и съм искрен в дадената клетва.
Това прави предимството ми силно.
Никакви съмнения в мен не трепват,
обичам те истински и съвсем стилно.

Светът е пролетно чувство за нас,
любовни стрели свистят в тишината.
Усетихме в най-незабравимия час,
че сме прободени право в сърцата.