автор: falco

Твойта свобода дали ми е посилна,
Плът от кал, съдрана жива от полето,
Причерняло, притаило дъх небето,
Буря лятна бременна със летен град,
Вулкан тресе се в неизбила смрад и гной

Със треперещи ръце, изкривило се лице,
С нож посягам, режа нервно без сърце,
Вериги, приковали ме към моя беден свят,
Не са вериги, а въжета живи, вразумени,
В тях пулсира само самота, жалка и без цвят.

Захвърлям ножа затъпял и много овехтял,
Останал съм без нищо вече под ръка,
Започвам да гриза, яростта да озаптя,
Ще олющя, няма как, дори и няколко влакна,
Малко е, но знам, по-близо е до твойта свобода.