Лица тъй ярки, избрали си сами затвора,
Очи страхуват се от срещата с позора,
В цветове се багрят спомени налудни,
Призраци кръстосват сънищата блудни.
Само там се гонят грейнали като деца,
Катерици свистят с озверили се лица,
Славеи последни правят им бойкот,
А към спектакъла им няма вече брод.
Играят си безмълвно, в Пъкъла и Рая,
Души не ще да сетят заедно безкрая,
Не ще се къпят пак във речен жабуняк,
Боси няма да потичат в полски пепеляк.
Проклетата земя отворила е грозна паст,
С усмивка злобна смее се на тази страст,
Прокоба тегне, змията тихо души душите,
Заключила е в хлад поотделно и съдбите.