*
*
*
?
!
Компасът полудя,
агонизира
и се счупи.
Изгубих си посоките.
Бих викала за помощ,
ако тишината не беше
толкова категорично
обезкуражителна.
Достигнах
точката на безполезност
на всичко придобито
и научено.
Остава
да пестя
от всеки дъх,
от всяка глътка,
от всяка топлинка
на нереалните
до съвършенство спомени.
И да си измечтая
прегръдката на санбернар
и задължителната
бъчвичка коняк.