автор: secret_rose

Настаняване.
Татван, 2004


Полета продължи час и двадесет минути. Луксозен самолет на три нива, всяка зала оборудвана с огромни плазми, информиращи за височина и скорост, температура на въздуха, оставащи минути до приземяване, данни за Муш - характерни особености, забележителности, време. Сервираха напитки и сандвичи на няколко езика а аз бях очарована от грижата за Ванесса - стюардесата инсталира малък колан за бебета с подходяща възглавничка към него, донесе играчка и бисквити. Времето бе ясно а самолета летеше ниско и можех да видя земния релеф през люка - кафяво, нагънато кадифе, тук - там пробито от сини петънца и ивици. Тъмносините язвички по повърхността бяха гори, които все повече намаляваха и на тяхно място изникваха бели петна. От птичи поглед земята изглежда странно - карирана и разчертана като карта, но сега я виждах различна - долу зееха големи бели кръгове, все по-тъмни към центъра, извисили към нас устни на отдавна заспали вулкани. Зад мен тревожни гласове обсъждаха самолетни катастрофи. Смъртта ме занимаваше често, но в един по - глобален план, извън страха за личностно съхранение. Искаше ми се дъщеря ми да е по - голяма и да и разкажа за Лунната пътека - бялата гумичка на люка около стъклото, по която в момента несигурно се крепеше замаяна муха и се блъскаше в отражението си. Приземихме се в Муш и се смесихме с разнородната тълпа на лентите за багажа. Турска реч почти не се дочуваше, освен от служителите ориентири, дори таксиметровите шофьори подвикваха и канеха клиенти на кюрдски или арабски. Имаше много жени и много деца с втренчени, дълбоки очи и аз забързах към камионетката, която ни очакваше докато G. си приемаше оръжието на полицейското гише.
- Йенге, хош гельдин!
- Хош булдук!
Две войничета ни отвориха и настаниха без повече приказки. Йенге е неприятно за мен обръщение, но само звуково; означава нещо от рода на стринка или така наричат непознатите омъжени жени в знак на уважение.

Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...