| Напрежения.
Кютахия. Излитане.
2003 - 2004
Очите на Ванесса огряха света ми в един слънчев октомврийски ден в ГАТА - университетската военна болница в Анкара. Когато два часа след операцията се върнах в стаята си заварих половината рода на съпруга ми. Бебето бе облечено и завито в малко креватче, цялото обкичено с жълтици и покрито с ярко жълт тюл - опит за предпазване от бебешка жълтеница. Две забрадени жени четяха на глас Корана до него, друга наливаше домашен компот на останалите, някои седяха на перваза на здраво затворения прозорец а в моето кресло за кърмачки се бе настанил един имам и се готвеше да направи дъщеричката ми мюсюлманка. Взе бебето на ръце, отви пеленката от лицето му и зашепна нещо на ушенцето, от което чух само "Бъди Хандан". Успях да промълвя "Ванесса - Хандан", скочих, грабнах детето от ръцете му и избягах навън. Кръстосвах коридорите и не се върнах докато стаята не се изпразни от посетители и през целия ден не допуснах вътре дори съпруга си. На третия ден сутринта ни изписаха и аз с облекчение седнах в таксито на път към уютния ми дом и новичката бебешка стая с красиви мебели, играчки и дрешки. В къщи ме очакваше същото - безброй роднини, настанени в салона ми, отпиващи блажено чай в присъствието на друг имам. Съпруга ми не каза и дума, рядко се намесваше в женски дела и бе твърде замаян от новопридобитото си бащинство. Присвих очи - ролята да разчистя се падаше отново на мен. Избутах всички пакети с подаръци в коридора и разтворих широко прозорците в детската. Би било неучтиво да изгоня гостите - роднини и приятели на семейството, затова седнах при тях и тактично обясних, че по български обичай при родилка и бебе не се влиза 40 дни, с молба да зачетат традициите, които ценя така, както аз зачитах техните. От своя страна ми обясниха, че в Турция през същите 40 дни родилката се нарича Лохуса и не върши нищо, само лежи в спалнята и се възстановява а за бебето се грижи родата. Трябваше да се пъхна под завивките и те да ми носят шербети, тулумбички и плодови сокове и да виждам Ванесса само в часовете за кърмене - тотално неприемлива за мен перспектива, затова казах Не, макар в ума ми да изникнаха картини от гръцката митология, в които младите бъдещи и настоящи майки бяха затваряни в пищни градини на Олимп, далече от напрежения и тресения, за да отглеждат бебетата в спокойствие и мир. Но за мен дългото залежаване дори след секцио бе единствено каприз и нищо повече. И никакъв ислям. Нямах нищо против детето ми да бъде мюсюлманче но само в случай че го избере само, когато порасне. В спалнята си открих платнена кесийка с връзка, окачена с пирон над леглото, съдържаща Коран на арабски, както обясниха - за късмет и здраве. Смъкнах го, прокарах ръка по покрива на гардероба където открих още няколко миниатюрни Коранчета поставени там пак за късмет и вече с последни нерви помолих тълпата да си върви защото имам нужда от почивка. Щом останахме сами със съпруга ми обърнахме цялата къща наопаки и открихме на неподозирани места още Корани, сребърни и кожени муски с молитви в тях, книжки за обучение на деца за кланяне на намаз и един шарен молитвеник. Не съм сигурна как постъпват майките по света, сметнали, че децата им ги грози заплаха, но аз изтръгнах кабела на домашния телефон, прекъснах интернет и заключих вратата с допълнителна ключалка. Пусках посетители само в неделя в присъствието на мъжа ми със заплаха, че ако не ми помогне да се справя с това ще го напусна. Опитите да опеят бебето и да го приобщят към исляма не преставаха и цялата ми вътрешна симпатия към тази религия и миролюбивите и последователи бързо се изпари. В резултат след по-малко от три месеца вече ползвахме скъпи бебешки изкуствени млека и пюрета а аз ходех с подути от недоспиване и плач очи и постоянен страх от магии и набези. Гюлен абла опитваше да ми съчувства, но параноята ме бе обхванала непреодолимо и отблъсквах дори нея. Споделях страховете си само с Ванесса, а тя, сякаш напълно разбираща случващото се бърчеше вежди и не се усмихваше на никого. Един ден на вратата позвъни Нуриш. Пуснах я да влезе с молба да не започва с нейните духове и гадания, но тази жена е непоправима и още с влизането заговори: "Майка ти те чака, няма да те чака още много, заминавай за България да я видиш". Дълго асимилирах казаното с отворена уста и накрая грабнах телефона. Майка ми дълги години бе на легло с мозъчен инсулт но за нея се грижеха много хора и положението и бе овладяно - отсреща ме помолиха все пак да отида без да закъснявам много и бях изправена пред дилемата как да оставя дъщеря си тук и да замина сама. Заминах. Майка ми напусна този свят щастлива че ме е видяла, ден след като отново кацнах в Анкара... и открих, че Ванесса ненавижда вече къпането - резултат от стар турски обичай да обръщат бебетата с главата надолу и да ги поливат с вода, да ги осоляват и масажират с неприятни за нежните им сетива мазила и помади. Притиснах момиченцето си в прегръдка и обещах повече никога да не я напускам... Всички бяхме опечалени заради загубата на моята майчица но вълненията около случващото се тук обземаха сърцето и ума ми и не мислех много, докато една вечер не видях свекър си, свит на терасата да плаче заради мен, за нея. Силно ме жегна собствения ми егоизъм и съжалих за грубото и троснато отношение към тях...
Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...
Публикувано от viatarna на 09.10.2011 @ 20:21:09
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 13
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Извезани души, VIII част" | Вход | 22 коментара (60 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Извезани души, VIII част от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 21.11.2011 @ 07:02:28 (Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g | Когато ученикът е готов, нужният текст се появява!;)
Само че, аз се изхитрих да изчакам да се появи повече, защото не обичам на час по лъжичка!;)
Като имах и привилегията да чета коментарите, а те казват даже повече!:):):)
Затова подхвърлям, че когато окончателно редактираш текста си, може би е добре да включиш и част от твоите отговори - цветни и ценни са!
Засега - толкова, а аз ще продължа да те следвам в това пътуване - стискам палци, М!:) |
Re: Извезани души, VIII част от joy_angels на 17.11.2011 @ 12:16:18 (Профил | Изпрати бележка) | Да ти е жива и здрава Ванесса :)))
Чета... |
Re: Извезани души, VIII част от vladun (valdividenov@abv.bg) на 09.10.2011 @ 20:43:09 (Профил | Изпрати бележка) | Водиш ме зад кулисите на един непознат свят, ако се захванеш можеш и роман да сториш от това:) |
Re: Извезани души, VIII част от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 09.10.2011 @ 20:50:35 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Чета те с интерес! Може и да не коментирам винаги, но чета. Намирам допирни точки в някои традиции, някои неща ме изумяват /като това, че празнували освобождението от Османско иго/, но този свят ми е тотално непознат и поради тази причина - интересен.
Поздрав! |
Re: Извезани души, VIII част от mariq-desislava на 09.10.2011 @ 21:18:41 (Профил | Изпрати бележка) | Октомврийче, а - д..е да ти е яко с него.:) Непредвидими и емоционални до припадък, същинска напаст са.;) Аз съвсем сериозно си признавам, че при описаните събития до тук не бих издържала, но това си е избор и се следва - съзнателно или не.{} |
Re: Извезани души, VIII част от Caniko на 09.10.2011 @ 21:49:50 (Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/ | Здравей, мила,
Усещам, колко е трудно понякога далеч от корените на род и родина. Надявам се, че твоята саможертва получава разбиране и уважение.
Бъди здрава! |
Re: Извезани души, VIII част от anonimapokrifoff на 09.10.2011 @ 21:56:39 (Профил | Изпрати бележка) | Браво, чудесна разказвачка си! |
Re: Извезани души, VIII част от na_de на 09.10.2011 @ 23:05:05 (Профил | Изпрати бележка) | !!!
Поздравления! :) |
Re: Извезани души, VIII част от elsion (negesta@gmail.com) на 09.10.2011 @ 23:09:10 (Профил | Изпрати бележка) | ... за мен връзката майка-дете е свещена и никой не може да се меси така грубо в нея, особено на религиозна основа, (... кипна ми тука майчинският инстинкт :) ... мога само да подозирам какво ти е било,... но пък сега имаш какво да разказваш, а ти умееш да разказваш :) |
Re: Извезани души, VIII част от doktora на 10.10.2011 @ 00:05:08 (Профил | Изпрати бележка) | ...нямам думи, Мигле |
Re: Извезани души, VIII част от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 10.10.2011 @ 01:42:55 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | ..Сигурна съм, че необходимо и благотворно ти е това изливане.И все повече разбирам какво ти коства това и колко сила е нужна...Това не е просто литература...Това е споделяне,едно отваряне не само на съкровищницата от спомени, но и на душата..Надявам се също така мъжът ти да е благосклонно настроен относно това.Защото наистина се превръща и ще е едно сериозно и стойностно четиво!
Сърдечните ми и ощеочаквателни поздрави имаш!:) |
Re: Извезани души, VIII част от boliarkabg на 10.10.2011 @ 08:54:12 (Профил | Изпрати бележка) http://boliarkabg.blogspot.com/2011/10/blog-post.html | какво да ти кажа? Издигаш ме високо в небесата на романтиката и непознатото вълшебство и после ме спускаш долу, при себе си, в борбата и отстояването на твоето виждане за живота. Прескрасно е, за мене поне. Животът ти е наситен и пълен, виждаш свят, който е на крачка от нас, но напълно непознат. Да ти е жива и здрава дъщеричката. Продължавам да се възхищавам на държавата Турция затова,че е опазила всички древни паметници, че ги съхранява и поддържа. Интересна държава,инетресен народ. Иска ми се някога когато имаш време да разкажеш макар и кратко в отделен разказ за свекърва си, за нейната съдба. Мисля,че ще е интересно. Продължавам да мисля за турските жени. Голяма част от тях са вляли и вливат "чужда" кръв във вените на държавата-свежа, интилегнтна, различна. Уж са в подчинено положение,поне били във времето,но явно техните синове дават облика на днешна Турция. Благодаря ти,мила приятелко, чудесна си! |
Re: Извезани души, VIII част от tomatroev на 10.10.2011 @ 09:02:09 (Профил | Изпрати бележка) | Прочетох го, прочетох и някои коментари, все по-сложно става и като дадеш отговор на един въпрос за Турция, други три въпроса се пръкват и те си искат отговора! Но виждам, че имаш кураж и не се плашиш... и си готова да кажеш всичко, май...
Поздрави! |
Re: Извезани души, VIII част от rajsun на 10.10.2011 @ 09:21:03 (Профил | Изпрати бележка) | И по нашия край (Хасковско) на родилката до 40-иу ден казват лехуса (лохуса). Мислех, че думата е гръцка.
Поздрави! |
Re: Извезани души, VIII част от zebaitel на 10.10.2011 @ 19:11:05 (Профил | Изпрати бележка) | Все по-интересно става, Меги, защото ти успешно съвместяваш двете роли - на наблюдател и на главен герой и рядко допускаш да си коментатор, оставяш на читателя да прецени кое е добро и кое не е! И се вижда, че под крехката ти фигурка се крие едно горещо сърце и /дано не ти се види прекалено/ желязна воля! Ще продържавам да чета с интерес! |
Re: Извезани души, VIII част от Markoni55 на 11.10.2011 @ 14:40:53 (Профил | Изпрати бележка) | Привет Шехерезада. Добре че те познавам иначе разказът ти щеше да ми е странен и може би не съвсем достоверен. Увлекателно разказваш. Между другото в темата пътеписи много ми бяха допаднали тези на Красавица от цикала Новооткрита Европа или нещо такова, където за конкретните места беше сложила снимки. Всъщност само думата е повдигната, така че като кликнеш върху нея се показва образа, за който става въпрос. Мисля че е някаква формула, както и мисля че пътеписа ти ще спечели много от добавянето на снимков материал. Знаеш че харесвам тази страна и отношението което има към артефактите, независимо от коя епоха и от кого са наследени. При пъва възможност ще погледна и другите. Специални поздрави от нас! |
Re: Извезани души, VIII част от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 11.10.2011 @ 19:04:06 (Профил | Изпрати бележка) | Не е лесно да живееш в различен свят.Но важното е,че си срещнала и добри хора.
Поздрави:))) |
Re: Извезани души, VIII част от zaltia на 12.10.2011 @ 20:06:18 (Профил | Изпрати бележка) | Пак си пътувам с теб....
И сякаш всичко е пред очите ми!
Невероятно разказваш Меги! |
Re: Извезани души, VIII част от mariniki на 17.10.2011 @ 21:31:15 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | през какви невероятни места и събития си преминала само...
Меги, особено ме трогна в разказа ти, мигът след
раждането на Ванеса...като майка просто ме
просълзи...сърдечно те, прегръщам.. |
Re: Извезани души, VIII част от petia_bozhilova на 15.11.2011 @ 20:23:25 (Профил | Изпрати бележка) | На места чак дъха ми спираше... |
| |