автор: secret_rose

Анкара, Улус
2003


Задаваше се Рамазан - дългият тридесетдневен пост на мюсюлманите и аз се приготвих да го изпълня заедно с всички от семейството, макар половината от нас да не бяха мюсюлмани. В семейството сме пъстра смесица от алеви (алияни), суни(-ти), католици, православни и атеисти и аз с интерес изучавах традициите считайки, че само с теория не става. Имах приятели във фондация "Горен Дунав" със седалище в Анкара които превеждаха и печатаха на турски език ценни книги, трудове и исторически хроники и при последното си посещение, за да върна преведените писания на една българо-италианска принцеса и да си избера четиво, те ми предложиха Коран на български език. Прегърнах възможността да се запозная отвътре със святата книга и я отнесох в къщи предусещайки задаващата се атмосфера, изпълнена с религиозно смирение и тишина. Още от дете имах сериозни съмнения, че света е владение на различни богове и Корана ми донесе ценни и логични отговори, които в последствие ми помогнаха да осъзная и приема не едно събитие. По време на Рамазан Турция се променя до неузнаваемост - хората са усмихнати и доброразположени един към друг, гостуват си, занимават се с благотворителност, душите им са разтворени и тихи. Мъжете посещават джамиите в определени часове на деня, жените се събират за молитвочетене и вечер всички заедно откриват ежедневния Ифтар в смирение и мечтателност. Настъпи началото с ранните часове на утрото и песента на Езана се разля над будуваща Анкара. Целият град светеше и разпръскваше аромати на прясно запарен чай, дъхави банички и сладкиши. Нарича се Сабур - последното хранене, миг преди първия слънчев лъч да огрее хоризонта. В светлите часове на деня храна и вода не се приемат до тогава, докато очите не спрат да различават конец на хоризонта - тъничката граница между светлина и мрак - момента, в който Аллах докосва сърцата им, и когато се стъмни и настъпи времето на Ифтара, след тиха молитва започват веселбите. Ние се събирахме в дома на свекър ми, като най - възрастен от братята и сестрите си - разноцветна тълпа стари и млади, вярващи или не, но всички изпълнени с обич. Първо се пие глътка хладка вода, след изчакване се приема една фурма и едва след тридесетина минути можехме да се храним. Традицията изисква последователността на ястията да се спазва стриктно, като първо минават зеленчуковите и бях доволна, понеже имах добро оправдание да напусна трапезата преди да сервират месо, след безбройните пилави, огретени, баници и супи, без да засегна домакините. Периодичното гладуване се счита от атеисти и немюсюлмани за полезна терапия но нощното преяждане за мен бе неразбираемо. Това е нелек пост и често съм задавала въпроса ако ние, вегетарианците пазим целогодишен пост според християнското разбиране ако присъства, то могат ли и те... и получавах отговори, за чиято дълбочина не подозирах: един пост бива приет ако е не само демонстрирано гладуване от злак до мрак и човек е тих, смирен и спокоен. В ума не бива да си проправят път похотливи или ненадеждни мисли, отдадения на Рамазан следва да се въздържа от всякакви желания и копнежи, алкохол, опиати, общуване или нервност, по време на пост мъжете не се бръснат, жените не се подстригват и като цяло опитват да не си пречат, да не присъстват в себе си тежко и да помагат на душата да слуша. Рамазан е месец за размисли и общение с Бога и не се изразява само с въздържание от храна, има постещи, които поради болест или други неразположения се хранят, но са в пост - душевно и телесно пречистване, необходимо на всеки поне месец годишно. Не постят позволено и пътуващите, които по - късно "отдават", приемайки пропуснатите в Рамазан дни в други месеци, с допълнително добавена "лихва". Беше ми все по - интересно. В дните на Рамазана посетихме и Хаджи Байрам тюрбе - място където се стичат стотици хора. Първата ми визита до вечния дом на светеца бе по причини, които изглеждат нелепи - месеци след сватбата ни роднини ни заведоха там да се помолим за наследник, а в тези дни отидохме да му благодарим, защото бе изпълнил молбата ни да имаме бебе. Старинната постройка е почти в центъра на Анкара на едно малко възвишение и представлява оградена гробница, стая за тишина и градина, в която посетителите се хранят и си почиват. Има два входа и два изхода - за мъже и жени, но днес се ползват общо. Всички посетители носят малки катинарчета чиито ключета превъртат символично в ключалките на вратите на тюрбето за да отключат своя късмет или да заключат нечии които после се пазят на място в дома, по - високо от главата на човека. Преди да влезе в стаята за тишина, посетителят докосва горната част на вратата, после дясната, лявата и влиза...

Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...