автор: Vesa-Poetesa

Отглеждах си магарешки бодил
отвън в лехата с пареща коприва.
Мъжествен стрък нагоре бе извил,
че често със маркуча го поливах.

През лятото в лилаво разцъфтя
една глава ти казвам, горделива,
че чак от срам, когато го видя,
презряло се отрони синя слива.

Любувах му се с някакъв копнеж,
напомняше ми нещо, ще призная...
- Тъй хубав си, а знам, че ще бодеш -
обърнах гръб нацупено накрая.

Запътих се към навеса отзад,
поведох Веса - мойта магарица -
да попасе, дорде е още хлад,
и тъкмо пълнех кофата с водица,

мръсницата протегна дълъг врат -
от бърните й лига чак прокапа,
и с поглед вял и апетит познат
главата на бодила ми отхапа.

Наложих я със пърта кат` си знам!
Каква файда - главата горделива
бе сдъвкана позорно и от срам
не ще се рони синята ми слива...

Отчаяна, реших, че есенес,
кога изскубя пустата коприва,
с цветя златисти - на бодила в чест -
лехата догодина ще прелива.