автор: petinka

Те при нея отиваха с тиха надеждица,
по двама, по трима или цяла рода,
под мишница носеха свойто изстрадано минало...
Проблеми оставяха в нозете на сляпа жена...

С любов лекуваше телата и душите им-
със своите послания, от Космоса дошли.
А нейната феноменалност и величие
таяха разум и желание за добрини.

С огромна мъдрост в трудния и земен път
и с пътеводните послания в живота ни,
на много хора даваше надеждица една,
а благоловия като име - на децата ни.

И нека помним думите на нашата светица,
че силата на Бог не е в телесното ни изцеление
като от силната молитва на слепеца стар,
а на всички нас в духовното проглеждане.

И нека, сетили се в паметния ден,
една свещица в черква да запалим,
в мълчалив поклон главата да склоним,
а Ванга ще ни види и познае...