автор: veniamin

Докосвам те с крайчеца на миглите.
Листата капят
и си представям легло от шума.
Колко есени да събера
за да погледнеш към мен?
Златото е в краката ти
и блести на свечеряване,
там където пристъпваш.

Добре, че мечтите не пожълтяват
и желанията не остаряват.
Няма да отлетя с птиците прелетни,
да търся по-южна любов.