Красива си! Ах, колко си красива!
Събрала всички слънчеви лъчи
със поглед теменужен ме опиваш
и нови хоризонти ми откри.
За тебе аз поема ще напиша,
а сигурно и песен след това...
Не, не говори! Послушай!
Отгатвай мислите във моята глава!
С ръцете си безспирно ще те галя
и ще те пазя от студени ветрове,
ти всяка грижа с мене ще забравиш,
мъгли и дъжд по твоето лице.
Усмихвай се! Толкова красива,
аз вярвам си достойна за това,
звезда да бъдеш сред листата сиви,
във мой хербарий да те съхраня.
.....
Красива си, но погледа го няма
и онзи аромат на свобода,
със който ти тогава ме примами...
Сама виновна си за своята беда.
Отново на полянката отивам,
там някога и теб видях...
От друга чиста светлина отпивам.
Ти ме излъга, не е грях...