автор: ringo

Какъв прекрасен ден! Да пееш просто!
Събуждам се. Целувки. И закусвам.
Довечера поканили сме гости.
Голям купон от сутринта предчувствам.

На паркинга - колата ми обрана!
Но все-таки на работа ще ида.
И пренебрегнал всякаква забрана,
във трафика се пускам - невалиден.

Глобяват ме за превишена скорост.
Във службата пък шапката ми скриват -
съгласно разпореждане "отгоре"
от утре бройката ми се закрива!

Напивам се от мъка. До припадък.
Към полунощ решавам да си ходя.
Бе, що така? Асфалтът не е гладък?
Измислили са нещо нова мода...

На ъгъла сношавам се със стълба
и после дълго лампата се клати.
През зимата нощта е толкоз дълга,
тъмна, че няма съмване...Егати!

У нас жената среща ме с крошета*
и възнак просвам се във вестибюла.
Забравил съм да прибера детето!
Цицина на челото се издула.

Лежа без памет. Неподвижен също.
Край мене стъпки се разхождат.
Да се завърнеш в бащината къща...
луната на небето щом захожда...

Ще ме изпратят с вяло "Бог да прОсти!"...
И няма вече слънцето да видя!
А имах си мечта... И тя бе проста -
засмян от този свят да си отида!

---------
кроше* - удар в бокса