автор: Svetozar

Натурализираният български бизнесмен от грузински произход Аслан Изотзадзе седеше на предната дясна седалка на личното си БМВ и чакаше шофьора си да донесе постъпленията от продажбата на наркотици от уличните дилъри в района през последната седмица.
Беше горещ летен ден. Аслан беше смъкнал облегалката, за да не запарва гърба му и седеше неподвижно изправен като медитиращ йога. Изведнъж усети, че нещо го полази отзад, там където фината му копринена риза влизаше в бермудките. Той се вцепени от ужас. Потта му тутакси понижи температурата си с двайсетина градуса. А нещото продължаваше да пълзи нагоре по гърба му...
"Дали конкуренцията не се е сдобила с някакви нови лазерни пушкала, дето освен с червена точка маркират и с тактилни усещания?" - помисли си Изотзадзе на грузински и погледна умоляващо към портретчето на другаря Джугашвили, прикрепено към огледалцето за задно виждане.
Когато нещото беше стигнало почти до врата на бизнесмена, лявата предна врата на колата се отвори и шофьорът - стокилограмова мутра в черен костюм - се намърда вътре.
- Готово, шефе, прибрах мангиз... мамка му и смоче... къде те е полазила гадинката...добре, че не е излезнала навънка... - докато изричаше последните думи, мутрата хвана нещото с изящните си кренвиршоподобни пръсти и го напъха в кошница на задната седалка.
Изотзадзе въздъхна с облекчение. Съвсем беше забравил, че по-рано през деня шофьорът му беше доставил поръчания домашен любимец за Изотзадзе-младши: невръстен смок-стрелец.