автор: petinka

В тази есенна вечер е отново сама!
И колода реди със надежда
(вероятно след туй в тишина
само масата с длан ще поглажда).

Сенки над карти и куп светлинки -
от свещите, трепкащи в мрака.
Пасианса безмълвно реди и следи -
някой чака! Все още го чака -

с мили очи и с топло сърце -
своята обич да ú завещае
и с мъжките нежни ръце
слънчеви скулптури да извае.

* * *

Въплътен в Любов и целунал следи
от сълзú - незасъхнали рани,
ще прошепне: "До теб съм сега. Не плачи!",
прегърнал длани, молитвено събрани!