автор: petinka

Вкусвам от късното топло на циганско лято.
С изострен от времето усет долавям
мирисът винен на есен, прегорели треви
и съзирам отлитащо ято.Но пак продължавам

напред - там където ме чака с надежда
полюшван, върхът на прецъфтяла топола.
И есенно-зимен, сънят ме прегръща,
със спомени - тъжна и нежна опора:

в отразеното светло на залез прегарящ
с нежен, мъждукащ отблясък,
в сребристи звезди в своята прелест,
в шепота морски, в златистия пясък...

Нощта се засилва да скочи над бяла луна,
скрита зад близки и далечни предели,
над дървета заспиващи и уханни цветя,
над щурци-музиканти, нанейде поели...

* * *

...Ще мога ли и до кога все така да вървя-
към вълнуващото...
и стоплящо сърцето ми...
Есенно Утре!?