Когато Времето бе заченато
в една алхимична У т р о б а,
оплодена от жертвен дим
на много огньове -
синове на небесни легиони,
ние бяхме само мънички
светулчици със скрибуцащи крачета,
танцуващи евритмия в негласен ритъм,
композиращи Ж и в о т
на невидими нотни тетрадки.
А се раждаше сякаш първом и дълго
Пространството из величава рапсодия
сред пулсиращи светли видения...