автор: khanas

Това са откъси от книгата ми "Радомирско и Великите войни", в които се разказва за участието на 26-ти пехотен Пернишки полк в Междусъюзническата война 1913 г.
Стреснете се, българи!
Спомнете си за своите загинали герои!


На 17-ти май, петък, в Щаба на 26-ти полк се получава тайна телеграма от началника на 7-ма дивизия ген. Тодоров полкът да замине с параход и по сухо за Кавала – Драма – Демирхисар – Горна Джумая с крайна спирка Кочани. На 22-ри май войниците ни са в град Драма. От там с влак тръгват за Дойран. На 27-ми спират при Струмица до нова заповед. На 29-ти се отправят към Калугерица, а в началото на юни вече са на бивак при село Соколар. Така се изправят срещу сръбските сили, които са се укрепили по всички височини на десния бряг на Брегалница и Злетовска река – още едно доказателство за твърдото им намерение да не отстъпват нищо от окупираните територии. Командирът на 7-ма Рилска дивизия ген. Тодоров обобщава положението така:
„1/ Съюз между Сърбия и Гърция с цел да задържат и разделят по между си всички земи от Македония по десния бряг на р. Вардар, освен това за сърбите Скопие, Куманово, Кратово, Егри Паланка, а за гърците Солун с Правишката и Негритски области; 2/ Сърбите не признават договора и не приемат арбитража да стане на базата на договора, т.е. да се отнася само за спорните земи, а неспорните, т.е. тия, които по договора изрично принадлежат нам, да се изпразнят от сърбите или най-малко до гдето траят преговорите да се окупират от смесени техни и наши; 3/ На гърците предлагат същото; 4/ Тия въпроси тия дни трябва да се решат така, както иска нашето правителство, в противен случай войната е неизбежна, значи тия дни ще имаме или война, или демобилизация в зависимост от това дали гледището и искането на нашето правителство ще бъдат приети или отхвърлени; 5/ Ако демобилизираме сега, горните земи ще останат в ръцете на гърците и сърбите. Трудно е да се допусне, че по мирен начин те ще бъдат върнати нам. 6/ Появилите се напоследък незадоволства в някои части на дивизията дават да се предполага, че има сериозна агитация в частите против войната. Нужно е да се обърне сериозно внимание на съзнателното войнство, че ако армията се разстрои и стане неспособна за работа, то последствията от това ще бъдат изложеното в пункт пети. Съобщете това в частите си с Вашите подробни обяснения на фактите по начин, какъвто намирате за най-уместен. Заедно с това, предвид на възможността в най-скоро време да се пристъпи и към откриването на военни действия, като лице, стоящо по-близо до поверените Ви части, предлагам Ви да проучите основно въпроса и донесете в най-непродължително време може ли да се разчита на духа на частите Ви за едно успешно повеждане на операциите.
№2438 от 10 юни 1913 година.”
Тези „незадоволства”, за които говори ген. Тодоров, изглеждат като последен опит на Провидението да спре наближаващия ден на престъпното безумие, давайки нов ясен знак, че нещо не е наред: „В частите от дивизията се появиха: бунт в 22 полк, непокорство в 14 полк. Какви са били мотивите следствието ще покаже, но по всичко изглежда, че е имало агитации от лоши хора и даже някакви брошури [...] В 26 полк подобно нещо не стана – взеха се мерки.”
Но дори и този инцидент не може да вразуми цар Фердинанд. Той е решил да нанесе удар по бившите си съюзници, с който да ги направи по-отстъпчиви на преговорите. Пред личния състав е прочетена следната заповед:
„Войници, нашите досегашни съюзници се обръщат в наши врагове. Те искат да завземат земите, които Вие с кръвта и живота на нашите храбро загинали другари завоювахте. Там български майки и девици се обезчестяват и изнасилват от тях. Там нашата религия е поругана, нашите черкви затворени, а българската интелигенция изпратена на заточение. Без тия земи нашето отечество е осъдено да бъде бедно; то и наследството му да живее в мизерия. Вие, храбри и достойни синове на майка България, ще оставите ли това вероломство на нашите досегашни съюзници ненаказано; ще оставите ли гръцките наликарета и сръбските цигани безнаказано да се гаврят с честа на Македонската майка и девица?
Войници, дните, които преживява отечеството ни са важни! Те ще решат съдбата му завинаги. Някои изчадия на Българщината Ви подучват към неподчинение. Отнасяйте се с презрение към съветите на тия предатели и изменници и имайте вяра на вашите бащи – началници. Слушайте винаги техния глас, в това е гаранцията – останете и за в бъдеще такива славни борци, каквито бяхте досега, залогът е нашето мило отечество да спечели и получи своето законно право.
Войници, може би тия високи отечествени интереси ще поискат в най-скоро време от нас отново да се сразим с един нов враг. Вие, славни герои от Селиолу, Лозенград, Бунар хисар, Люле Бургас, Одрин, Булаир, стегнете се и бъдете готови отново със своето дружно „Напред” с един удар да може да го сломите и да му наложите бърз и траен мир. Само тогава, горди и доволни, че докрай сте си изпълнили вашия войнишки дълг, ще се завърнете доволни в своите огнища между своите.”
В 18 ч. на 16-ти юни се получава заповед № 2 от дивизията, според която на следващия ден, 17-ти юни, в 3 ч. ще започнат военни действия срещу сърбите и гърците в три колони:
Лява колона – 22-ри полк с артилерия, цел – да завладее кота 650.
Централна колона – 13-ти Рилски полк с артилерия, цел – да завладее кота 550.
Дясна колона – 26-ти полк в състав 4 дружини, 4 картечници, 3 полски батареи от 7-ми скорострелен (с.с) артилерийски полк, 1 батарея от 2-ри планински с.с. полк и ½ рота пионери от 7-ма пионерска дружина. Цел: 1. В 3 ч. да настъпи от река Злетовска и завладее височината при с. Дренак. 2. Да държи свръзка с 2-ра бригада от 4-та Преславска дивизия, която настъпва по посока на с. Добрево и със средната колона.
За изпълнение на заповедта е създадена следната организация:
Авангард – 2-ра дружина и една планинска батарея под командата на подп. Атанасов. Задача – да атакува предните постове и да продължи настъплението към височината при с. Дренак.
Главни сили – подп. Бекяров с всички останали части.
Девета рота – вдясно, за прикритие и свръзка с 4-та Преславска дивизия.
В 3.15 ч. авангардът минава на десния бряг на Злетовска река и започва настъпление срещу предните охранителни части на противника. Планинската батарея е изкарана на височината, източно от с. Трипотанци. В 3.30 ч проехтяват сръбски изстрели, но нашата дружина нахлува в окопите и завладява първия гребен на десния бряг на Злетовската река. Там спира за момент. Планинската батарея се придвижва напред, 3-та дружина е изпратена вляво, а 4-та – вдясно на настъпващата 2-ра дружина, към която е придадена и картечната рота. 1-ва дружина и останалите батареи остават в полкова поддръжка (резерв). Авангардът бавно тръгва напред, като изчаква другите да се изравнят с него. В 7 ч. цялата колона е минала р. Злетовска. В 8.30 ч. 2-ра дружина заема връх Дренак, пристигат и останалите дружини, а също и батареите, които се установяват зад върха. Самата позиция, западно от с. Дренак, прилича на подкова: на изток и запад със стръмни склонове, а на север – малко наклонена и повече достъпна. Вдадена между много по-високите склонове на Черни връх от запад и север, позицията представлява голяма опасност при условие, че те се заемат от противника.
В 9.30 ч. сърбите откриват кръстосан огън от 3 батареи – 2 полски и една гаубична и предприемат атака с пехотата, която е отблъсната. Въпреки това неприятелят усилва артилерийския огън. Нашите оръдия отговарят. Към 13 ч. положението е следното: Вляво от полка средната колона под командването на подп. Митов настъпва към кота 550, но не може да я заеме и води усилен бой при все по-тежки условия. Сърбите, загнездени в своите солидни окопи, с пехотен, картечен и артилерийски огън причиняват големи загуби. Ясно се забелязва пристигането на техни подкрепления. Вдясно 2-ра бригада от 4-та Преславска дивизия се движи много мудно, едва е достигнала до полите на височината при с. Добрево и не води никакъв бой. В 15 ч. полк. Зафиров получава заповед от началника на дивизията при Дренак да останат една дружина и две полски батареи, а с останалите три дружини, една полска и една планинска батарея да се настъпи вляво в подкрепа на средната колона, която атакува височината 550. В изпълнение на тази заповед 1-ва, 3-та и 4-та дружина, полска и планинската батареи са изпратени към кота 550, а 2-ра дружина на подп. Атанасов, картечната рота, пионерската ½ рота и 2 полски батареи остават на място, за да отбраняват в. Дренак. Разстоянието между двете височини е около 7 километра. Към 19 ч. частите от 26-ти полк заемат указаните им от командира на средната колона места и минават под негова команда, с изключение на 3-та дружина (три роти), с която се движи и полковник Зафиров. Щом достига с дружината полите на кота 550, той решава да се върне на Дренак, защото е получил съобщение, че войниците му на върха силно са обстрелвани и са отбили две неприятелски атаки. В 1 ч. на 18-ти юни 3-та дружина отново е на Дренак. В 5 ч. полк. Зафиров изпраща донесение до командира на бригадата:
„Понеже вчера противника след пладне почна силно да обстрелва позицията Дренак с гаубична и полски батареи от в. Скубел и северозападните висоти, и понеже 3-та дружина, която бе в предни постове, закъсня да вземе участие в атаката на в. 550 – тази дружина поведох сам в полите на в. 550 в 9 ч. след пладне вчера, дето останах до 12 ч. през нощта. В това време получих сведение, че при снемане на дружините от позицията, последната е била силно обстрелвана от артилерийски и пехотен огън и противника се е събрал да атакува позицията. Опасявайки се както за позицията, тъй и за двете полски батареи и картечната рота – реших да се върна назад да усиля позицията. Тази заран противника почна силно да натиска с артилерийски и пехотен огън; щом се зазори и маса пехотни части почнаха да обкръжават позицията и атакуват. Взети са мерки за отбрана. От 6 роти около ¾ от войниците са ранени. Това положение може да се предаде на Н-ка на Див.”
Решенията на полк. Зафиров са одобрени от началниците на бригадата и на дивизията. Сръбските атаки на връх Дренак започват от 4 ч. на 18-ти юни. Те са отбивани със свръхчовешки усилия и необикновен героизъм. Неприятелските батареи вече наброяват седем. На Черни връх има около един полк сръбска пехота. Нашите батареи са унищожени, действа само едно оръдие. В 8 ч. полк. Зафиров изпраща следната заповед до командирите на 2-ра и 3-та дружина: „Атаката да се посрещне на нож. Да се предупредят всички началствующи лица. Сега е моментът да покажат своята храброст.” Към 9 ч. дружините вече са останали с по ¼ от хората си. В този момент при кота 550 нашите търпят огромни загуби. Вдясно 2-ра бригада от 4-та Преславска дивизия води бой и не е напреднала. Пред Дренак сърбите са на 600 крачки. В 9.30 ч. полк. Зафиров изпраща молба до командира на бригадата да насочи две дружини и една батарея в тила на врага и да заемат гаубичната батарея на сърбите. Това не е направено. В 10 ч. неприятелската артилерия, необезпокоявана от нашата, открива ураганен огън. В помощ на полка ни са изпратени 3 нескорострелни батареи, които заемат позиция югоизточно от Дренак. Сърбите упражняват силен натиск срещу левия фланг (3-та дружина и картечната рота). Голяма част от долните чинове са извън строя. Двама ротни командири са убити. Младшите офицери и взводните подофицери са ранени и убити. Останалите отстъпват. Така сърбите излизат във фланг на 2-ра дружина и 9-та рота. В 12.10 ч. командирът на 2-ра дружина дава заповед за отстъпление. Самият подп. Атанасов описва ситуацията по следния начин: „В същото това време [10.40] паднаха убити командирът на 8-ма рота подпор. Ризов и на 12-та подпор. Недялков, раниха подпор. Алексиев и Цветанов; пехотните неприятелски части в сгъстени строеве наближават самата позиция и под натиска им, както и фланговия огън отляво, а така също и от дясно [...] ротите от десния участък се поддадоха назад и почнаха да отстъпват.”
Сърбите заемат връх Дренак. Към 15 ч. полк. Зафиров заповядва на 3-та дружина да спре при нескорострелните батареи, които са останали югоизточно от Дренак и обстрелват сърбите на върха. Към 3-та дружина тръгва и сам полк. Зафиров с адютанта си. Среща майор Грасянов с 3-4 войника. От него разбира, че средната колона е разбита, отстъпила, и че Грасянов е останал да замества командира на 1-ва дружина майор Стоянов, който бил ранен, и от цялата дружина се връща с четири войника. Какво се е случило?
В 14 ч. при кота 550 пристига лично началник-щабът на бригадата майор Живков и нарежда на сигналистите да свирят отбой. Самият той, като парламентьор, придружен от сигналист с бял флаг, трябва да отиде при командващия сръбските войски и да му предаде писмо, в което се съобщава, че нашите части имат заповед да спрат бойните действия. Тези, които чули сигнала, прекратили стрелбата, като повярвали, че на войната се слага край. Мнозина от тях станали прави, когато забелязали началник-щабът да се качва по гребена към сърбите. Сърбите обаче, вместо да спрат, открили най-силен огън. Настанала голяма суматоха, в която загинали много офицери и войници. Майор Живков, чиито кон бил убит, се видял принуден да се върне назад, без да изпълни мисията си. Войниците все още мислили, че щом сърбите достигнат до тях, ще разберат каква е работата, но останали горчиво излъгани. Онези, като нямали вече пред себе си никаква съпротива, се нахвърлили зверски в нашите редове и избили почти всички, които се намирали на по-предни линии. Не пощадили даже и тежко ранените. Другите хукнали назад да се спасяват кой както може. По-голямата част от 3-та дружина на 13-ти Рилски полк, на героите от Булаир, попаднала в плен. Картината е покъртителна! Сърбите с ураганен огън преследват отблизо нашите войници. Голяма част от тях са настигнати и немилостиво избити от сръбската кавалерия.
Цялата бойна линия на бригадата тръгва назад. Всичко това е описано съвсем простичко от старши полковия лекар на 26-ти полк: „В 2 и ½ ч. след пладне почна безпорядъчно отстъпление на нашите войски, което по-късно се обърна в паническо бягство.”
В 15 ч. „перничани” получават заповед от началника на дивизията: „Ако противника срещу вас е с превъзхождащи сили, отстъпете на левия фланг на Злетовската река, дето се задръжте.” Остатъците от целия полк се събират на платото северно от село Върбица, на левия бряг на Злетовската река. Идва ново нареждане: „По заповед на командващия армията военните действия се прекратяват. Ако сърбите и след това предприемат действия, Вие ще продължите да противодействате. Съобщете с парламентьор на находящите се срещу Вас сърби.”
Разбира се, на бившите ни съюзници и през ум не им минава да спрат боевете – напротив – получили мечтания повод за война от България, сърбите и гърците с дружни усилия настъпват срещу изтерзаните ни полкове. Но това е бял кахър. Защото от север нахлува румънската армия, която достига на километри от София, без да срещне каквато и да е съпротива. Турците пък се връщат обратно, подлагайки българското население в Източна Тракия на палежи, изнасилвания, грабителство и съвършено опустошение. Тъкмо тогава, през юли 1913 година, тази област е тотално и, боя се, завинаги обезбългарена. Това е тежка, непоправима загуба за нацията ни. И най-невероятното е, че по времето на тази неописуема българска трагедия, на кланетата, невиждани и нечувани, даже и при потъпкването на Априлското въстание, цели три български армии стоят безучастни до сръбската граница!!! За себе си аз така и не намерих обяснение на този факт. А ако все още има романтици, които вярват в мита, че българската армия никога не е била побеждавана, на тях ще кажа, че случилото на 18-ти юни 1913 г. е класически пример за военно поражение. От целия 13-ти полк остават 600 души, а само пленените са 19 офицери и 1130 долни чинове. Що се отнася до положението в 26-ти полк – Първа дружина практически престава да съществува. От нея има една сборна команда от около 200 души с двама запасни подпоручика, които не могат да дадат сведение за убитите, ранените и изчезналите. Четвърта дружина се състои от 16-та рота плюс още 80 души от другите роти. По-късно се установява, че резултатите от водените на 17 и 18 юни 1913 г. боеве от 26-ти пехотен Пернишки полк са следните:
Взети в плен 240 сърби. Изстреляни патрони 200 000. Убити офицери 6, ранени 14. Убити долни чинове 230, ранени 1160. Безследно изчезнали: офицери – двама, войници – 620.
На 19-ти юни 3-та и 4-та дружина заемат позиция зад село Бунеш, а 2-ра, двестате души от 1-ва дружина и картечната рота – източно от с. Върбица, без артилерийско подкрепление. Вляво се намира 14-ти Македонски полк, а вдясно – части от 13-ти полк и 2-ра бригада от 4-та Преславска дивизия. Сутринта на 20-ти юни сърбите преминават река Злетовска и атакуват енергично ту левия, ту десния фланг на полка. Към 16 ч. положението е критично. Сърбите съсредоточават силен артилерийски огън срещу участъка, който заема 2-ра дружина. Тя е принудена с големи усилия да отблъсква две атаки на противника в състав от около 3 полка. На мръкване сърбите се оттеглят към реката. В 18 ч. се получава заповед от началник щаба на бригадата полкът да се държи здраво на позицията и само ако срещу него се насочат големи сили, може да се оттегли на следващата височина. В 20 ч. идва нова заповед от командира на бригадата полк. Митов за разпределението на позицията. Полковник Зафиров заема левия участък с 1-ва и 2-ра дружина, картечната рота и две роти от 31-ви полк. Средният участък е командван от подп. Банов, а десният – от полк. Жабински. Вляво от полк. Зафиров е 14-ти Македонски полк. В 22 ч. неприятелска батарея открива огън по позицията, а в 23 ч. малки пехотни части се доближават на 100-200 крачки от окопите, но са отблъснати. През нощта няма сериозна атака. На 21-ви юни в 5 ч. сърбите атакуват левия фланг на полка, заеман от 2-ра дружина, и отново са отбити. Артилерийският огън се пренася върху средния и десния участък и отчасти върху 14-ти полк. Към 8 ч. 14-ти полк отстъпва, без да има какъвто и да е противник пред себе си. Отстъпват и средният, и десният участък, а такава заповед няма. Командирът на 2-ра дружина полк. Атанасов остава сам на позицията, докато сърбите заемат височините в десния участък. При това положение той започва организирано изтегляне. Сърбите не предприемат преследване. По-късно се получава заповед 26-ти полк, заедно с 13-ти и 14-ти, да се установи югозападно от Кочани. В боевете на 20-ти и 21-ви юни загубите на полка са следните: Офицери: ранени – 3, безследно изчезнали – 1; Долни чинове: убити – 20, ранени – 80, изчезнали – 18; Изстреляни патрони – 144 000.
Към 22-ри юни 1913 г. полкът се състои от 21 офицери и 1370 войници. Затова временно е организиран в две дружини: 2-ра (2-ра и остатъците от 1-ва) и 4-та (3-та и 4-та дружина). Впоследствие е съставена нова Първа дружина, изцяло от новобранци. В боевете от 5-ти до 18-ти юли полкът взема участие с 1-ва, 2-ра и 4-та дружина, като 1-ва остава в резерв, а 2-ра, 4-та и картечната рота са предадени в разпореждане на началника на бойния участък полковник Савов. За това време 4-та дружина, която се сражава в левия участък при главната позиция на Баньо Чука, дава 52 убити и 227 ранени. Тук вече, при Баньо Чука и Калиманци, частите на 4-та армия окончателно спират сръбското настъпление и след неописуемо жестоки първобитни ръкопашни боеве неприятелят е разбит и отхвърлен назад с големи загуби. Дни след това цялата гръцка армия, ведно с престолонаследника, е обградена в Кресненското дефиле. Въпрос на часове е тя да бъде унищожена до последния човек. Към гръцкия представител на мирните преговори в Букурещ политат отчаяни телеграми с искане веднага да се прекратят военните действия. Българските дипломати приемат примирието, което повече прилича на капитулация, в най-неподходящия момент – буквално преди началото на атаката. Така гръцката армия е спасена, а България пропилява още една възможност за по-силна позиция при подписването на мирния договор.