автор: solar

Сега изглежда много далеч, а е земно и сегашно.
Влакът спира все на трети коловоз. Показва се той на прозореца
и се смее гузно -все тук ни са срещите по за пет - шест минути.
Застава разкрачен -единият крак на последното стъпало,
другият на перона,
да не би влакът да тръгне...напряга ме, питам -
защо не останеш, има и следващ влак. Смее се, аз ругая... и чувам -
не искам да я нараня...
А какво правиш тук,
разкрачен на две височини...
обръщам се с гръб към трето коловозната идилия
и едното стъпало, но е приятел,
платоничен, слабичък и невзрачен,
сложен и чувствителен човек, който държи да надникне
в очите ми
от едно стъпало височина
или да потъне,
който иска да бъде тук...Добре!
Ти си открил чистата любов вътре в теб,
духовното упражнение, като химн,
а аз...
жужа от спокойствие и зачевам сърдечен уют...
почти.