автор: radi_radev19441944

...

Навярно съм нагазил във дълбокото.
Навярно хвърлям все фалшиви зарове,
че губят ми се някак си посоките
с изгубени пристанища и фарове.

Едва ли ще се сети някой някога,
че имам още думи неизплакани,
но онзи сън отдавна вече няма го
и думите премръзват от очакване.

Не виждам път към друго измерение.
Така е в досегашната ми практика.
Пътувам все с ужасно закъснение
към своите измислени галактики.

Събирам светлина от нощни плажове
и сенките на закъснели облаци,
но в приказки за принцове и пажове,
отдавна няма място за самотници.

И все така нагазвам във дълбокото,
и няма да пристигна явно никога.
Изгубил съм умишлено посоката
в безкрайните си пътища за никъде.