автор: timon

Не съмнах
и пладне земята покрива,
по-тежък е този копнян звездопой.
През спомени вплитам шума от остатъци –
строшени черупки
от пясъчен морски прибой.
Вкочанената зима през пръсти приплъзна,
преобърна косите без цвят –
негатив!
Под тъмни елаци опитах
вода да събирам,
а лятото с техните сенки тревожно завих.
Клоните тихо отлистват децата си,
като червеи вият последни очи
върху корена – стих.
Как да вкопча в листата вината си -
като ехо оттичащ се вик...