автор: desert_inrose

(на баща ми)

търсенето
в неуют се ражда
и поривът за бягство е
зрял под сетиво за нищета
но е празен куфарът
все още празен
стои очакващо
зад гардеробната врата
а стремеж бълбука в свита пазва
и отиваш всеки ден да го погледаш
куфар светъл
по-голям от теб
отваряш го и замечтаваш
как някога
ще го напълниш с разум
и ще потеглиш
някъде...
към мястото за теб
сега незнайно
още малък съм...
съзнаваш
затваряш куфара и гардеробната врата
нищо, ще порасна
някога ще бъде мой
да продължа...
едно е сигурно: ще продължа!

днес куфарът
проскърцва
вече
и все още празен
с пресипнал глас едва шепти:
“ще търсите
и ще намерите
и намерени ще бъдете
ще станете бащи
и синове ще станете...”