автор: secret_rose

Мръзнат пръстите в тиха присъда, по малките букви
и латинските знаци, единствени допир познали.
Пишат някаква българска, вече забравена кукла
от големия цирк зад кварталните Варненски хали.

Всички лъскави сфери намерили път, накъдето
разноцветните панделки вързали чифт некролози.
От бонбонен памук в руина се преляло небето и
и от стих за любов - в нечетлива и грапава проза.

По асфалта пробягват (а кой ли ги гони), безсмъртни
само две стъпала на съзнание, вярно до болка,
без ръце и крака, но решено към теб да се върне -
в своя Дом да умре. За последно. И толкоз е.
Толкова.