На С.
Няма вече да ти благодаря.
Любовта ми - неблагодарна е.
Няма - казах...
...И не за това,
че само отзвук от теб ме омайва.
Нито, на косъм от топлия мрак,
теб че очаквам с усмивка да срещна.
И че те зная (?!) - а всеки ден пак
ти изненадваш ме палаво с нещо.
Тихо, нечуто - а песен трепти
между усмивките, с теб споделени,
и по-различно сърцето тупти,
щом ти се сгушиш притихнала в мене.
Щом ме погалиш със топла ръка -
и стават леки пътеките стръмни.
Ето, откривам една синева -
необяснима - в очите ти тъмни.
Ето... Какво да ти дам за това?
Ще имаш (хм) да вземаш - за вечно, навярно...
Имам единствено за тебе сега
още любов. Неблагодарна.