автор: Avis_Rara_83

Помня мястото, дето мечтите събрани
тихо нашите мисли четяха...
И сърцата ни помня - от обич пияни
как задъхани бързо туптяха.

Помня как любовта се роди във душата...
Помня как заваля изведнъж...
После слънце изгря и видях в мен жената,
а във тебе съзрях влюбен мъж.

Помня как пролетта ни обгърна със длани,
приюти ни под влюбена стряха .
Помня устните ти... Как до болка желани
с моите устни копнежно се сляха.

Помня всяко листо, всеки цвят ароматен,
всяка тръпка, така непозната...
Всяка тиха сълза - като дъжд благодатен,
всеки слънчев лъч върху дъгата.

Помня лятото... Толкова бързо отмина!
И утихна във миг песента!...
Затреперих от студ. Завилня люта зима.
Не дочакахме с теб есента!...

... Днес удавям сълзите във винена чаша.
Всички спомени плуват във нея.
И наздравица вдигам! За пролетта наша,
тъжно вехнеща след апогея!...