автор: Avis_Rara_83

Ще продължа да пея песента си
дори когато гарваните черни
със свраките от злоба ми пригласят.
И враговете могат да са верни...

Ще продължа в пустиня да цъфтя
сред бурени отровни, хищни тръни,
раздаваща до края светлина
на тези, дето искат да са тъмни.

Ще продължа мечтите да рисувам
пак влюбена в своята самота,
дори когато вълците дочувам
да вият срещу пълната луна...

Ще ме достигат хиляди стрели,
с отровни хорски хули напоени...
Ще моля Бог със слънчеви лъчи
сърцата им да стопли замразени.

Ще падам... И ще ставам аз отново.
А тези, дето спъват ми нозете -
на тях ще им даря своето слово,
злостта на прах да стрият стиховЕте!

Ще продължа живота си напред!
На себе си не ще изневеря!
Сега на теб, приятелю е ред.
Ела със мен! Подавам ти ръка!