автор: marcusjunius

Все за нежност ми се иска да пиша, а изпод пръстите ми изтича пясък, между зъбите ми хруска пясък, миглите ми, влажни, са покрити с полепнал пясък и в мислите ми е пустиня.
Е, пустините не са само лоши. Има пустиня, например, в която изгубен пилот среща вълшебно дете. Има пустини, в които оазисите не са миражи.

Под японската вишна дебне черна котка. Дали това е някакъв знак? Знак, знак, все това си повтарям. Човек може да се зазяпа в знак и да изпусне завоя. Представи си да изпуснеш завоя заради предупредителен знак с нарисувана на него крава. Ще се удивите на резултата, ако видите статистиката за мъжете, които са изпуснали завоя, защото са се зазяпали в крава. И то да кажем, че е някаква крава топлокръвна, с подробности и детайли – а то проста крава, нарисувана. Даже не е и крава, ами някакъв щампован силует.

ПУСТИНЯ. Тази дума трябва да се произнася с тежко, активно П, първо свивате устни навътре и после из-П-ъквате, сякаш искате да изплюете всичко от себе си в тази една буква. Ако я произнесете правилно, останалото само си излиза. ПППУстиня.

Светът е странен и интересен, но нашите сензори с времето затъпяват, замърсяват се като очилата на мотоциклетист, който кара след камион в дъждовен есенен ден. Светът, обаче, е всичко наоколо, а не само гумите на камиона пред нас. От време на време трябва да спираме, да си забърсваме цайсите и да даваме време на тежката транспортна техника да отмине към своята транспортна цел. Че закъде сме се разбързали...

Като малък, може би бях десет-единайсетгодишен, родителите ми ме изпратиха на летен лагер в планината. Там се научих да плета лъжици от някаква жилава блатна трева. Там имаше и три момчета, с които се сприятелих. Едното беше син на учител, заместник-началник на лагера. Благодарение на него се отървах от „конюшнята” с трийсет легла и се озовах в уютна, десетместна стая със собствен санитарен възел. Другите две момчета, с които се сдружих, бяха породени братя с една година разлика, които всички наричаха „близнаците”, тъй като, въпреки разликата, бяха записани да учат в един клас. Те бяха хитри и обиграни с жените и аз се възползвах от опита им – дори веднъж ми предложиха да занесат любовна бележка на едно момиче от техния клас, което също беше на лагера и което харесвах. Бележката беше силно компрометираща и съдържаше срамна за мен интимна информация. А по-точно, тя гласеше: „Харесвам те, искаш ли да бъдем приятели?” След като занесоха бележката, братята се върнаха с вербален отговор „ще си помисля”. По-големият, Радо, заяви, че „мацката е жадна за секс”. Не бях сигурен какво означава това (чак на следващата година ми попаднаха донесените от бащата на съученик чужбински порносписания и много неща ми се изясниха), но в следващите дни до края на лагера момичето ме отбягваше, а момчетата от лагерния отряд ми се присмиваха. Мисля, че братята ме бяха излъгали – или изобщо не бяха дали бележката и бяха наговорили нещо на момичето, или тя въобще не беше имала намерение да си „помисли”.

След година същото момиче, Светла, стана гадже на малкия близнак, а след време, когато навършиха осемнайсет, те двамата се ожениха. На двайсет и три се разведоха. Двете им породени деца, момче и момиче, останаха при Светла. Радо пък на двайсет и една катастрофира с кола – мицубишито беше станало на баница, но близнакът се отърва само с уплаха. После не зная какво стана с него. Следенето на чуждите животи е процес до голяма степен зависещ от случайността, освен ако човек не е някакъв особен вид психопат. А аз не съм особен.

Изобщо черната котка под японската вишна май нищо не означава. Нещата се подреждат сами, със или без знаци. Има надежда. Оглеждайте се за някое вълшебно дете. Или за оазис.

А, да – и ако видите силует на крава, дръжте здраво волана в следващия завой.