автор: trubadur

Скоро в тревното небе
ще затрополят кервани.
Няма да
гнездя
до теб.
Ще отминеш.
Ще останеш.
Ще се промениш - делфин,
с път, към сушата отрязан
без недвижими земи,
актове нотариални.
Сред талазите ще спиш,
в сън, с хуманоиди често,
пак и пак ще се мениш,
и ще се усмихваш, сестро.
Сред коралови гори
радвай им се ненаситна -
свободата не боли,
изненадата подтиква.
Аз в горчивата земя
рудник сух ще прокопавам:
Гилдията над Съня
денем олицетворявам.
Роза-вятър ще трепти,
риби и звезди ще вгражда
в кръвно сродните следи
на различната ни жажда.
Днес се взират жадно в мен,
да ме притежават вземат -
ясен съм им - като ден...
Да пресъхна ли е време?!??
В дълбината на съня
бисерите-Утре вадя.
Стрък трева, не си сама.
Всяка близост е награда.