автор: GINKO_PRIM

Рекла ви бях още лани,
чи пуитеса ши стана.
Пъшках възтежко, ма писах,
чи ридактирвах, чи брисах.
Саму Шаранчу ма знаи,
как ду среднощ са заблявах -
пустити рими да прая.
Ей гу – видя му са края.
Вечи съм с девет тифтеря
ямбуве разни, хореи.
Няма таквиз анапести
нийде у никой пуетин,
ниту таквиз амфибрахии
някой да мой да размаха.
Дан ви разпраям, дактила
колку мий убав, чи стилен!
Омир ни мой са намажи
и на кутрето ми дажи
(знай той какó е пуема
у хекзаметърна схема!).

Книшката ш`доди дибела.
Има питнайси раздела –
бял стих ку щеш, чи пейзажи
(с толкуз мерак ги намазах),
пет филусофски сунета
(въздух ти спират ду петък),
па ирутичнус, па чуфства,
тъй да са плискат изкусну
тънки митафури... Божкеее,
бива ли тъй да съм мощна?!
У пасторалнити строфи
ръснах лехата с картофи.
Сетне наблегнах , ма люту,
ф лещата, боба, нахута,
па кукуруза, бустаня -
селска идилия, байно...

Тъз нощ ши бъда заета
с другу. Ступирвам куплетити.
Редну било да изхленча
(де стихусбирка биз ментур?).
Съм нагласила на купчи
(тука идин ма подучи)
триста и две убръщения -
да Ва пудсетя за мене си.
Казану чисту и просту –
дай, да ми станити спонсури! :)))