автор: alida

Повярвайте ще срешна есента,
със тайното усещане за зима,
сред шарените, паркови пана,
където все ме няма и ме има.

Така обичам този кръговрат
в отрупаните с плод градини,
в безбройните нападали листа,
и в новите колекции, витринни.

Преди обаче облаци хвърчащи
крила да зарасперят по небето,
и влюбеният вятър да запраща
самотните си песни към сърцето.

Преди дори, морето в бурята
вълните си във гняв да разлюлее.
Преди земята превъзбудена
страстта от лед да завладее я.

Преди да дойде пак сезонът
на меланхолии и рими.
Преди да разбера едва,
че нещо пак си е заминало.

Листо едно, изсъхнало ще взема.
През малката му дупчица в средата,
до края слънчевия залез, гледайки-
аз лятото си свое ще изпратя.