живи въглени търсиш
намираш ги
понякога пепелта им разравям
добре да ги видиш
не виждаш ли
пламъци в миг заиграват
още преди да докоснал си въглен
с връв от коноп
в целулозени пръсти
нощният змей къмто нас се приплъзва
става ни роб
нам покорен до съмване
разпалени
ставаме двоен
езикът му
мракът по-тъмен от него е вътре
показва ни
как дълбок е
в тъмницата
тънкият процеп
към небето за връщане