автор: flame

Когато светлината се слива с вълната ...

I Вълните и светлината
В природата има само три измерения. Така пише в учебниците. Но дали е така, дали любовта се описва само с физически величини? По-скоро те са само ограничение за една любов. Защото любовта е порив на самата душа... А тази душа е в едно друго измерение. Тя е при онова сътворение от морската пяна, от коприната на слънчевите лъчи, от прашеца на звездите и уханието на цветята.
Това творение със своята нежна и безгранична душа е облечена в нежното сияние на зората. Рокля, която се плъзга по тялото, обгръща го и го прави леко и незримо, ухаещо на цветя, лъчисто като слънце и безгранично като звездната шир. А от звездичките струи онази неземна музика с която роклята се превръща в песен. Ти се носиш в един танц - танца на вълните, обгръщащи, заливащи, прохладно-горещи вълни. Неспирни! Носиш се, а роклята подчертава ту коляното, ту показва глезена, ту очертава релефа на гърдите, слива се със звездната ти душа, понякога някоя по силна вълна я повдига и разлюлява, разхлажда ме с пръските си... Аз съм поставил ръка на кръста ти, хванал съм пръските с другата и съм се потопил в очите ти. Танцуваме... Танцът и музиката са в сърцата ни. Долавям всеки звук, всеки отблясък, всяко ухание. Безмълвен съм! И все пак ти улавяш думите ми. Думи, изричани без глас, излизащи от сърцето ми. Пускам кръстчето ти, а ти се завърташ... При този твой пирует роклята се залюлява и звездната светлина залива всичко около нас. Притваряме очи. Леко те притеглям към себе си и вълната ме обгръща. Залива ме, усещам любовта в себе си. Неустоима, искряща, уловима само с душата... Приближаваш се все повече, но не спираш, а минаваш през мен, през душата ми. Ефирност! Магия! Това е нещо повече от любов! Вълната се връща обратно, усещам я как ме залива постепенно, обгръща ме изцяло, и в мига, когато се сливам с нея усещам прохладата на устните ти. Нежност, мека топлина ухание, опиване и светлина... Светлината, която ме обгръща е приказно-истинска, невидима за отворените очи. Но нашите са затворени, а устните са се докоснали. Вълна, втора, трета... Колко ли вълни продължава тази целувка? Усещам по ударите на сърцето си, как се нижат минутите, а устните са слети все още... Аз потъвам в тази безгранична светлина. Двамата сме едно цяло. Уж сърцето ми бие, а улавям ударите на твоето сърце. Завъртане, пирует, вълна... Останали без дъх, леко отваряме очи и усещаме нова вълна да се надига - още по-топла, още по-осезаема, още по-красива. Ти се въртиш все по-бързо. Аз съм хванал едната ти ръка, и роклята се разтваря в безкрая ... превърнала се в светлина. Разтапя се... Остава само звездното дихание. То ни обгръща. Бавно се отпускаш в обятията ми. Доверяваш се на сърцето си. А то иска да усети ударите на другото, ти искаш да усетиш пак тази красива вълна, която те повдига. При този полет ти докосваш една звездичка и я закичваш в косите си. Светиш в тъмното. Мека светлина. Очертават се само контурите на безкрая. Вълна... Сега докосваш луната, тя е като тънък сърп и ти а закичваш като огърлица. Сега и под брадичката свети. Това подчертава красивия овал на лицето ти. Прелестна си! Музиката звучи тихо, тихо, все по-тихо... Не я пускаме. Рано е - искаме да танцуваме още и още... Душите ни са забавили танца в ритъма със звездните звуци. Леки и ефирни извивки на тялото... това само ти го можеш - танц на Русалката в ритъма на морските вълни и неземната музика. Следвам те. Потапям се и аз... Вълната ме залива и аз протягам ръце нагоре. Две звездичка остават в дланите ми. Те са именно за дишащата гръд на русалката. Сега при всяка извивка се описва една красива светла дъга, при всяко вдишване аз следя как ти пулсираш... Луната, окичена на вратлето допълва сиянието, а светлината на косите ти се разпилява по мен. Прелестно-неустоима си. Следваща вълна... При тази вълна аз се оставям да докоснеш устните ми. Красиво, нежно, прохладно, истински... Потапям се и отпивам глътка. Това е обич. Това е чиста обич на сътворението. Ръката ми се докосва до тънкото ти кръстче. Потрепваш. Устните се сливат. Очите са притворени, музиката е спряла... Звездичките постепенно ни понасят нагоре - заедно със следващата вълна. Ти си високо над мен, и все пак устните ни запазват единството си. Вълната бавно отминава и ти се отпускаш... Все по надолу... Докосвам тази мека и нежна белота, чувствам потрепването, прохладата, омаята... Светлината ме обгръща. Ти се разтваряш в мен, стичаш се, разливаш се до бяло. Аз сам съм станал на капчици и се сливам със следващата вълна. Остават само душите. Две души, докоснали се по единствения желан начин ... сливащи се

С любов! С порив! С копнеж!
Времето в спряло...
II Слънчевите целувки
Утро е! Светлината бавно навлиза в сетивата ми... Отварям леко очи. Не, не е сън. Ти си до мен. Двамата сме в нашето измерение... Косите са разпилени красиво като звездното небе над мен. Блестиш на светлината им. Улавям капчиците, които все още са по тялото ти - искрящи, мамещи и желани от жадните устни. Не, това ще почака. Гледам и не мога да се нарадвам. Юмручетата са свити под бузката - като малко момиченце. Все още си едва видима... Чакам да те огрее първия слънчев лъч, за да можеш да станеш напълно осезаема и зрима... И докато чакам се любувам на тази необятна твоя красота. Сърцето ти тупти леко, усещам това по повдигането на нежната ти гръд. Усмихваш се в съня си. Нежно, леко, волно... Луната избледнява на вратлето ти. Звездичките в косите ти се стопяват в утрото... Още миг и ще се покаже и слънцето. Ето, първия лъч те докосва и ти заискряваш в цялата си прелест. От теб се носи уханието на хризантеми и ме опива. Предизвикващо и нежно. Неустоимо. Жадно. Слънцето докосва глезена ти и там една капчица светва като искра. Огън! Леко се навеждам и почти без да те докосвам я поемам с устни. Прохладна и живителна капчица... Но слънцето не спира своя ход, бавно се плъзга нагоре - към следващата капчица. Отпивам и нея... И чудно, жаждата ми се усилва... Магическата сила на любовта ме унася постепенно и аз следвам слънчевия лъч. Докосва те все повече и повече, искрите стават пламък... И постепенно ти се унасяш все по-дълбоко в съня. Не, не спиш! Усещам че си будна, ала просто си се потопила в забравата. Очакваш живителната топлина но не на слънчевия лъч, а на устните. На любовта. Оставяш се в ръцете ми. И така, свита като малко момиченце, слънцето те обгръща изцяло. Покрита си само с целувките... И с уханието на любовта. Ти, която си с уханието на хризантеми се оказваш завита с любовта. С мекия и сатен. И сатена се разстила по теб, нежно те докосва, извива се по тялото ти, издига се по гърдите ти и се слива с коприната на косите ти... Слънчевия лъч докосва устните ти, а миг след това усещаш топлината му. Слънчева целувка на любовта. Но е толкова мека, нежна, че ти не отваряш очи. Все още си в плен на разбуждането... в плен на онзи покрил те с любов ефирен сатен. Усещаш го как те гали, как те докосва... Отпускаш тялото си - нали си завита с него. Имаш му пълно доверие. А той очертава в меката утринна светлина най-прелестната картина... Спуска се по теб, покрива краката и ръцете, замрял е на гърдите ти, слива се с най-нежната извивка на тялото ти... оставаш без дъх - само трепет. Миг, когато всичко престава да съществува... Усещам, как уханието ме е обгърнало изцяло. Зная, че отдавна си разбудена, но просто нямаш сили за нищо. Това е по-силно от теб и ти си се оставила на лъчите и топлината на слънчевите целувки. Протягаш само ръце - за да уловиш светлината... Задържаш мига, притискаш го с длани към себе си. Миг... Долавям щастливата ти усмивка, усещам и ускорения пулс на кръвта, дочувам новата песен на сърцето ти. Утро е. В очите има пламъчета, родени сякаш от съня... но причината е друга, различна.. Знаеш го и без да го кажа с думи. Усетила си го в сърцето си. Навеждам се към очите ти, целувам ги едно след друго. Потапям се в погледа ти. После бавно се отпускам и се сливам с устните ти. Меко и нежно докосване, щастливо, безметежно, топло... Едно цяло - мигове, равни на вечност...