автор: entusiast

- Може ли една цигара преди работа ? - попита ме човекът до мене на
спирката. Един такъв, обикновен. А беше ранна утрин.

- Моля - подадох му.

Седяхме и пушихме, автобусът го нямаше.

- Къде работиш? - попитах.

- Навсякъде - отговори ми той.

- ?!? - учудих се аз.

- Движа земята - каза той - въртя я.

И продължихме да пушим той замислен, а аз озадачен, хора всякакви.

- И как по-точно... я въртиш - не се cдържах.

- Ами тя е кръгла, нали си виждал в цирка , вървя от изток на запад и така
я въртя. - беше отговорът.

- А нима това е по силите на един човек? - попитах аз.

- Ние сме много, някои дори не разбират, че въртят земята.

-?!?! - отново се зачудих, хора всякакви, а той се усмихна снизходително и
добронамерено.

- Виж, ставам с изгрева, тръгвам, вървя донякъде, а други продължават.
Слънцето винаги огрява някъде, а другите почиват.

- ?!!? - а аз продължавах да изглеждам смаян.

- Хората често не знаем с какво наистина се занимаваме, - кротко ми
заобеснява той - а аз знам. Не си ли забелязал, че дните понякога са къси,
а друг път дълги и винаги, когато ти е хубаво, денят не стига, тогава сме
си свършили работата, и сме движили майката-земя добре.

- А колко ти плащат?- обади се дяволът в мен.

- А нима птичките божии имат господар и той им плаща? - благо ми върна
въпроса човекът.

Седяхме и пушихме.

Автобусът ми дойде, подарих му кутията, и без това трябва ги отказвам.

- А тя все пак се върти! - ми каза за сбогом.

Гледах, докато го изгубих от поглед, неговата смяна започваше.