автор: Haramiata

(Рита, но и не само)

1. Гледах те изумена:
„Как любовта си запазваш? Не ти ли омръзва? Ден след ден, миг след миг?”


„Не я пазя Дарявам я.”
2. Как сред безкрайните „Беше” и „Ше бъде” оставаш в неуловимото „Тук и сега”?
„Не правя нищо. Служа.”
3. Радостта не била случка. Не била преживяване.
Радостта е състояние.
4. Любовта ти нахлу в живота ми.
Безлюбието си познах. За Любов узрявам.
5. Залезът ти забърза.
Деня ми безизгревен и беззалезен да среща.
6. Отиде си. Време беше и така поиска.
Урок по безвремие ми даде.
7. Въртопи. Бурни и кални вълни.
Понякога- глътка въздух за морни гърди. Потоп.
Удар. Замайване. Осъзнаване. Стена ... Ноев ковчег!
Ама ... Потопът бил вътре ...

Е, време е за излизане!

Благодаря ти !