автор: secret_rose

Някой тихо и незабележимо излъчва Любов,
докосвайки пръстите
на изявената в света Мистерия - красиво но незримо спътничество, до най-външната граница, или последна отвътре. Душите ни очакват на Изток в началото на нещата, в прегръдката на утринта, и щом Слънцето залее с гностичната си ласка деня, поемаме към залеза... за да открехнем прозорчето към края.
Там пускаме всичко ненужно.
Не пуснем ли... ще посрещаме още хиляди изгреви, ще открехваме още много прозорци през които ще нахлуваме в себе си, пременили старото в ново. И няма да познаем благодатния сън, ратварящ незнайните врати на избавлението.
Нека миналото остане отвън.
Някой тихо и незабележимо излъчва Любов, и спасява от гибел.

На Ваня...