автор: usmiv4ica

The Happy? End

Вися си. Вкопчена за храстчето. Над пропастта (поне такова е усещането). Едрите капки дъжд постепенно уредяват и над мен заблестяват първо луната, после и звездите. Зашеметяваща гледка на фона на разбягалите си незнайно накъде облаци. Красота, но след няколко часа се оказва, че и тя не може да намали усещането за студ и парещата болка от умората в мускулите. И тогава се пуска филмовата лента. На живота ми. С изобилие от носталгични акценти напук на всички депресивни желания за приключването му.

Каква ирония! Само трябва да отпусна хватката и да приключа и с депресията, и с вещиците, които му отнеха метлата, и с неспособната да ми помогне терапевтка. Но, не! Вместо да се пусна и категорично да си реша проблемите, започвам да си мисля, че животът може да е прекрасен дори и без метла.

Развиделява се. Хоризонтът развява шал с огнени, оранжеви и розови краски. С една идея нежно лилаво. Събуждат се звуците. Птици, шум на двигател, познат, прегракнал от крещене глас: „Боже! Как кацна на това клонче!” Този човек ругае толкова очарователно! И колко нежно връзва! Това белезници ли са? Палавник ...

О, не! Проклятие! Точно сега ли! Магията, на които се държеше храстчето, свърши.

Летя. Понякога мечтите се сбъд... ват... ват...